Една от нуждите, на които отговаря нашето обучение по Емоционална интелигентност, обноски и етикет, е тренирането и усвояването на умението децата да си поставят цели ефективно. Според науката 92 процента от хората не постигат целите си. Причината е, че повечето от тях не са се научили как да ги поставят ефективно.
Днес ще дадем 4 практически решения за родители, които искат да помогнат на детето си да усвои умението за поставяне на цели. То е от решаващо значение за развитието на смелостта и изобщо за получаването на това, което искат от живота.
Изкуството да си поставяш цели накратко е мотивирано от следното твърдение: „Хората с цели успяват, защото знаят накъде отиват.“
– Ърл Найтингейл
Защо вашето дете трябва да се научи на целеполагане?
Ползите за децата от овладяването на изкуството да си поставят цели са следните:
- учи ги да поемат отговорност за собственото си поведение и учене;
- насърчава отношението „мога да направя“;
- формира мощен навик за цял живот.
Всички те са ключови.
Как да научите децата си да си поставят собствени цели?
Има четири базирани на изследвания стъпки, с които да помогнете на вашето дете да си поставя ефективни цели, да проследява напредъка и да остане мотивирано в процеса.
Стъпка 1: Нека детето самò да избере своята „Голяма цел“
Ако детето ви има истинско желание да постигне целта си, то е много по-вероятно да бъде вътрешно мотивирано, движено и в крайна сметка успешно. Вместо да го притискате да си постави цел, която Вие искате то да реализира, помогнете му да помисли за това, което наистина иска да постигне, или поне в конкретната година. Задавайте насочващи въпроси като:
- Какво е нещото, което искаш да постигнеш?
- Кое е предизвикателството, което би се гордял/а да преодолееш?
- Какво би направил/а, ако знаеше, че не можеш да се провалиш?
- Измисли ЕДНА основна цел, която би искал/а да постигнеш тази година.
Нужно е целта да бъде конкретна, измерима и проследима. Например, избягвайте неясни цели като „Тази година ще бъда по-внимателен/а в часовете по математика“. Няма ясен критерий, с който да се знае кога и дали тази цел е била постигната. Ето примери за измерими цели, които са много по-ефективни:
„Ще си водя ежедневни бележки тази година и ще ги преглеждам всяка седмица.“
„Тази година ще вдигна оценката си по математика с една единица.“
Вашето дете трябва да може да разпознае напредъка към целта си, така че да бъде сигурно ориентирано, че напредва. Тук целта е конкретна и измерима.
Стъпка 2: Обсъдете целта на целта
За да бъде детето ви наистина мотивирано да постигне целта си, то трябва да разбере своето „ЗАЩО“. Защо иска да постигне тази цел? Защо има значение? Каква е крайната цел? В образованието отдавна е ясно, че когато учениците виждат смисъл и цел в това, което учат, те са склонни да се впуснат до вглъбяване, за да се представят по-добре.
Проучвания от 2014 г. установяват, че това е особено валидно когато учениците имат трансцендентна цел за учене. Това означава, че те са по-успешни, когато разбират, че тяхното постижение може да бъде от полза и за другите.
Същото правило важи и за поставянето на цели от вашето дете. Например, ако целта на детето ви е да спечели „Х“, цел като „Искам да имам по-добри оценки“ или „Искам кариера в науката“ може да бъде полезна до известна степен. Но ще бъде още по-полезно, ако детето ви може да намери трансцендентна цел като: „Искам да се справя по-добре в науката, за да мога да правя открития или изобретения, които помагат на хората.“.
Помогнете на детето си да намери целта си, като задавате въпроси като: „Каква според теб е най-голямата полза от това, че се справяш добре в този клас? Как това може да помогне на другите?“. В този пример можете също да обсъдите:
- Напредъка, постигнат от други учени;
- Как науката е помогнала или помага на хората;
- Бъдещите нужди, на които науката трябва да отговори. (Прочетете повече за нужните умения на децата на бъдещето.)
Ако детето ви може да намери по-голяма цел зад своите академични цели, със сигурност ще видите по-добри резултати. Освен това е важно да насърчавате критичното мислене и развитието на добродетели – основна цел на нашето обучение „Школа Питагор“.
Стъпка 3: Разбийте голямата цел на по-малки стъпки
Ефективната цел трябва да бъде разумно достъпна. Не трябва да е нито прекалено предизвикателно, нито прекалено лесно, за да се осъществи. И вашето дете трябва да може да поддържа мотивацията си за продължителен период от време. Един от начините да постигнете това е да помогнете на детето си да разбие голямата си дългосрочна цел в по-обозрими и управляеми краткосрочни стъпки. Психологът от Харвард Ейми Къди обяснява, че хората често не успяват да постигнат целите си, защото целите, които са си поставили, са твърде масивни и нереалистични. Тези хора се фокусират твърде много върху резултата и недостатъчно върху процеса. Вие обаче задължително подшушнете своя трик: „Знаеш ли колко по-лесно е да си планираш поредица от малки, постепенно по-предизвикателни цели!“ Постъпателните цели ще помогнат на детето ви да остане мотивирано, да продължи да усъвършенства и да практикува уменията, необходими за постигане на „Голямата цел“. Освен това ще му дадат възможност да празнува повече пъти успеха си по пътя.
За да му помогнете да визуализира този процес стъпка по стъпка, предложете му да попълни „стълба на целите“. В горната част на стълбата нека да запише „голямата цел“, след което да проправи пътя през стъпките, които ще предприеме, за да я постигне.
Да приемем, че голямата цел на вашето дете е да се научи да кара кънки на лед. Първата стъпка на стълбата на целта може да бъде наблюдението на мама, татко или децата на ледената пързалка, които карат кънки. Втората стъпка може да бъде да се научи да кара с един от онези помощни пингвини, които предоставят на пързалките, а може би и с треньор. Стъпка по-напред ще бъде и да кара с подкрепа от Вас. И накрая – да се пусне само!
Важно е детето ви да разбере, че може да не постигне дългосрочната си цел веднага. Докато обаче напредва и постига краткосрочни цели, то неизменно се изкачва по „стълбата“ към успеха и не бива да се обезкуражава.
Стъпка 4: Обмисляне на потенциалните препятствия
Ако детето не планира предварително потенциални препятствия, непредвидено предизвикателство или трудност може да провали мотивацията му. Психологът Габриеле Йотинген проучва степента на успеваемост на хората, които са имали оптимистични вярвания за бъдещите си цели, спрямо процента на успех на хората, които имат песимистични вярвания. Резултатите са изненадващи! Нито една от групите хора не е била особено успешна в постигането на целите си. Оптимистите пренебрегвали или премълчавали препятствията, докато песимистите не вярвали в собствените си възможности.
Йотинген установява, че КЛЮЧЪТ за успешното постигане на целите се крие в две мисловни стратегии:
1. Ментално контрастиране – визуализиране на постигането на целта и едновременно съзнаване какви пречки могат да стоят на пътя;
2. Намерения за изпълнение – предварително планиране на начина за преодоляване на тези пречки.
От това изследване стават ясни компонентите:
• Желание – „Помисли за нещо, което искаш да постигнеш.“
• Резултат – „Визуализирай как би изглеждало и как ще се чувстваш при постигането на тази цел.“
• Препятствия – „Представи си нещата, които биха задържали, бавят или биха могли да ти попречат да постигнеш тази цел.“
• План – „Ако и когато възникнат тези пречки, как можеш да реагираш? Ако възникне [вмъкнете пречка], тогава ще [вмъкна поведение или действие] .“
Докато планира потенциални препятствия, говорете с детето си и за лошите навици или негативни мисли, включително желанието да се откаже.
Можете да попитате: „Ако ти се иска да се откажеш, какво ще направиш вместо това?“ (Малко по-долу ще дадем и предложения за това как да отговорите на дете, което иска да се откаже.)
Предварителното планиране на действия при потенциални препятствия може да помогне на детето ви да остане мотивирано и да успее дори при появата на предизвикателства.
Бонус съвет
Ето един много прост начин да помогнете на детето си да постигне целите си:
Посъветвайте го да ги НАПИШЕ
(можете да изработите заедно забавни цветни работни листове за поставяне на цели).
Проф. д-р по психология Гейл Матюс установява, че когато записвате целите си, има 42% по-голяма вероятност да ги постигнете. Споделянето с приятел или родител увеличава този процент до 72%. Последното е при условие, че отсрещната страна няма за цел да разубеждава детето.
Записването ще помогне на детето да изясни целите си и да се почувства по-мотивирано да ги постигне. Ако постави записаните цели някъде на видно място, за детето ще бъде по-лесно да вижда и да отпразнува напредъка си след всяка стъпка.
Ами ако детето ми иска да се откаже от целта си?
Познато ни е това: нашето дете моли за нова играчка и е страшно развълнувано в момента, в който я получава. Смята да си играе с нея всеки ден и ще я обича завинаги. И седмица по-късно намираме изоставената играчка в ъгъла на стаята, събираща прах.
Как да предпазим блестящата голямата цел на детето от подобна съдба?
Ето няколко идеи:
• Напомняйте на детето си за неговата цел .
• Напомняйте му за плана, който усърдно е разработило за справяне с това конкретно препятствие, и му помогнете да го следва.
• Разпознавайте и празнувайте малки стъпки към постигане на целта на вашето дете, включително изкачване на единичните стъпала от „стълбата за цели“.
• Вместо детето да се фокусира върху провала, нека се насочи върху това как то може да продължи да се усъвършенства. Защо мислиш, че този път не мина толкова добре? Какво би могъл да опиташ следващия път, за да продължиш нагоре?
• Празнувайте усилията, решителността и постоянството на вашето дете . Например, дори и да не се е справило добре на теста, напомнете му колко време е прекарало в учене.
• Учете детето си да прави положителен вътрешен диалог, като говорите положително и за себе си, и за него. Научете твърдения като „Мога да направя това“ или „Работя усилено, за да постигна целите си“.
Ако преживява неуспехи, помогнете му да ги постави в перспектива . Дайте примери за вашите собствени трудности на неговата възраст или се обърнете към примери за известни хора като Томас Едисън, който според съобщенията е тествал 10 000 различни материала за своята електрическа крушка, преди да намери този, който работи. Ами ако Едисън се беше отказал от 9999-ия опит?
Накратко
Тази седмица прекарайте време с детето си в размисъл за настоящата учебна година и какво би искало да постигне. Следвайте тези четири стъпки, за да помогнете на детето си да си постави ефективна и значима цел:
1 стъпка: Оставете детето си да избере своята „голяма цел“.
2 стъпка: Обсъдете каква е целта на целта.
3 стъпка: Помогнете му да разбие голямата цел на подцели, по-малки стъпки (и попълнете стълбица за цели!).
4 стъпка: Обмислете потенциалните препятствия и нека детето да направи план за това как ще се справи с тях в случай, че изникнат по пътя.
Всичко това е добре да бъде в писмен вид, задължително ръкописно!
След 100 учебни дни ще бъдете много доволни както от постиженията на вашето дете, така и от житейските умения, които то е развило, като си постави цел и се придържа към нея.
В обучението по „Емоционална интелигентост, обноски и етикет“ в Академия КИТ децата усвояват изкуството на поставянето на цели, следвайки практически стъпките, като проследяват и празнуват всеки малък успех!