Covid-19 постави света в стресова ситуация, несравнима с друга такава от близкото минало, и стана причина за основните притеснения на родители и образователни институции. Психолозите навреме алармират, че е важно децата да бъдат научени да възприемат и обработват правилно случващото се около тях посредством обучение по емоционална интелигентност. При обученията на деца и екипът на Академия КИТ има своите преки наблюдения и става ясно, че емоционално подготвените деца се справят по по-успешен начин с промените, които настъпиха в ежедневието им. В тази връзка ще се позовем на Атанасиос Дригас и Кара Папуци и тяхната научна публикация в авторитетния International Journal of Recent Contributions from Engineering Science & IT (iJES).
Критичните и стресови ситуации могат да възникнат в много различни форми в ежедневието ни. Понякога стресовите ситуации могат да бъдат по-сериозни, на национално или глобално ниво, като природни бедствия и болести. В такава трудна и взискателна ситуация бяхме с началото на вируса. Във време, когато международната медицинска научна общност се опитва да се справи с новата заплаха Coronavirus, емоционалната интелигентност (ЕИ) допринася решително за справяне с пандемията. Осъзнаване, управление, съпричастност са сред основните компоненти на ЕИ, които са особено важни за хората да контролират трудни ситуации като тази, през която преминаваме.
EQ (емоционална интелигентност) като „буфер на стреса“
Необходимостта от развитие и култивиране на ЕИ от самото начало, започвайки от областта на образованието, е силно очевидна, за да може детето, а по-късно и възрастният да се справи със стресови ситуации. Проучванията показват, че хората с висока ЕИ могат по-добре да управляват и смекчават стреса и да създават стратегии за устойчивост и контрол.
Стресът се определя като състояние, при което способността на организма да поддържа стабилна вътрешна среда е застрашена и причините могат да бъдат външни или вътрешни фактори. Стресовите условия могат да причинят интензивен стрес с краткосрочни или дългосрочни вредни ефекти върху хората. Стресът, от своя страна, е основен фактор, влияещ върху здравето ни на физическо ниво.
Според Голман компетенциите по емоционална интелигентност са предпоставка за запазване на психичното здраве при стресови ситуации и липса на емоционална грамотност в такава нестабилна среда може да бъде причина за неуспешен резултат със съмнителни бъдещи последици. Даниел Голман (1998) определя EQ (коефициент на емоционална интелигентост) като способността да разпознаваме собствените си чувства и тези на другите, да мотивираме и да управляваме емоциите си, за да избираме и правим най-доброто за себе си и нашите взаимоотношения. Според модела ЕИ това са възприятието, оценката и управление на емоциите в себе си и другите.
Едва в криза стана ясно колко емоционалната грамотност е необходима. Коронавирусната болест бе обявена от Световната здравна организация за пандемия. Тази пандемия беше за по-голямата част от световното население безпрецедентна ситуация, която беше много предвидимо, че ще докара стрес, тревожност и несигурност сред гражданите.
Наличието на висок EQ (емоционален коефициент) не означава, че човек няма да изпитва стрес или тревожност относно проблемите в живота, да не говорим за по-стресиращо събитие, но този човек ще осъзнава своето положение и емоциите, които изпитва, за да има самоконтрол, да се самоуправлява и да не бъде съблазнен от тревогата си с много негативни физически и психологически последици. В същото време човек с висока ЕИ ще бъде полезен за хора, които са били претоварени от стрес и други негативни емоции, тъй като социалното осъзнаване, социалните умения и съпричастността са превъзхождащи характеристики на емоционално интелигентния човек и ще работят в подкрепа на другите. Смята се, че високият емоционален коефициент насърчава адаптивното регулиране на тревожните емоции и влияе върху успешното управление на ежедневните стресове и предизвикателства.
В такава критична ситуация, която човечеството изпитва днес, необходимостта от емоционална интелигентност е наложителна. Д-р Абдел-Фатах (2020) осветява ролята на ЕИ и емоционалната стабилност при преодоляване на кризи като съществуващата криза с COVID-19, която има глобално въздействие и изтъква необходимостта от развитие на умения за ЕИ.
Стресът се определя като реакция на заплаха и има както познавателни, така и емоционални аспекти. Въпреки че реакцията на стрес понякога е здравословна и адаптивна функция в ситуации на остро предизвикателство, във времена на силен и продължителен стрес негативните емоции, подобно на страха и безпокойството, нарушават работната памет, намаляват нашия интелектуален потенциал и може да причинят трайна дисрегулация на невробиологичните системи. Освен това стресът влияе неблагоприятно на междуличностните, социалните и работните отношения.
ЕИ и образованието
Важно и уважавано място, където се наблюдава повишен стрес, е образованието.
Обучението в емоционална интелигентост помага на учениците да се справят със стреса в образователните процеси, в междуличностните/вътрешноличностните отношения, подобряване на самосъзнанието и ще допринесе за тяхното физическо и психическо благополучие. Стратегиите за регулиране на емоциите улесняват справянето със стреса сред учениците.
Поощряването и развитието на ЕИ и нейните компетенции сред децата е определящият фактор за смекчаване на стреса в ежедневието, психологическото равновесие, самоконтрол и съпричастност за справяне с кризи като Covid-19 в перспектива. Обучението по ЕИ води до разпознаване и разбиране на собствените емоции, което спомага при трудности да ги етикетират и контролират. Това от своя страна определя необходимостта от осъзнатост при възрастните за значението на интегрирането на емоционалната интелигентност в учебните програми от всички образователни нива и по-късно на работното място.
Хората, които имат по-високи нива на ЕИ, е по-малко вероятно да се поддадат на неблагоприятните ефекти от стреса. Способността за регулиране на възприемания стрес влияе пряко върху психологическото и физическо здраве, удовлетворение и може да доведе до по-високи нива на удоволствие. Доказателства предполагат, че ЕИ може да работи като „буфер за стрес“ и хората с по-високи нива на ЕИ са склонни да бъдат по-гъвкави и да се възстановяват по-бързо от остър стрес.
Хората с висока ЕИ са склонни да бъдат по-способни да се предпазват от стресови ситуации, показват повече самодисциплина и самочувствие, по-малко агресия и нямат склонност към влошаване на психичното здраве, нещо, което е забелязано при хора с ниска ЕИ.
Хора, които умеят да разпознават и регулират своите емоции, могат да се справят по-добре със стреса в интензивни условия.
Изграждането на ЕИ сред подрастващите деца осезаемо ще насърчи доверие, самоконтрол и съгласуваност. Показването на положителни емоции като състрадание, доброта и съпричастност може да има заразен ефект върху другите.
Страхът
Една от централните емоционални реакции по време на пандемия е страхът. Когато са в опасност, хората изпадат в паника, особено когато са сред тълпи. Емоционални реакции като страх и безпокойство са нормални и те са индикация за активиране на естествените защитни механизми на нашето тяло. Проблемът започва да възниква, когато негативните емоции не могат да бъдат управлявани и достигат по-високи нива, което може да доведе до психически дистрес с непоправими последици. Интегрирането на мислене, което култивира емоционална интелигентност, може да помогне хората да подобрят нивата на стрес и творчески да използват негативните емоции по време на пандемия за положително развитие, напредък и свързаност. Това са характерни елементи на ЕИ на по-високо ниво.
В този момент ЕИ излиза на преден план и нейната роля е катализатор не на паника, а на по-добро управление от всички страни. Отрицателни, неузнаваеми и неконтролирани емоции като стрес, тревожност и паника могат да бъдат толкова заразни, колкото и нова болест. Емоциите също са признати за една от четирите основни категории на умствените операции. Тези категории включват мотивация, емоции, познание, и съзнание. Положителните емоции насърчават много явления, документирани в когнитивната психология, докато негативното чувство ги възпрепятства. Те играят значима роля в процеса на справяне със стресови ситуации и по-добро управление. Хора с положителни емоции и позитивно мислене демонстрират по-добри стратегии за справяне и са по-иновативни си и по–устойчиви в мисленето си. Това им помага лично, за да опознаят себе си по-добре, емоциите си, да ги контролират и да реагират по-добре на трудни ситуации, които предизвикват безпокойство.
Емпатията в ситуация на криза
Подкрепата и развитието на ЕИ са важни не само за емоционалните нужди на самия човек, а и на обкръжаващите го, а именно значението на истинските жестове на благодарност, лоялност и признаването на усилията на хората, които се грижат и рискуват за нас в тази глобална криза.
Понякога, както в сегашното положение, не можем да контролираме случилото се, но можем да контролираме реакцията си към случващото се.
Въпреки че сме взели мерки, за да се предпазим от разпространението на вируса, не е необходимо да сме емоционално отдалечени. Осигуряването на съпричастност и доброта е важен фактор за по-добро справяне с трудна ситуация и за бързо възстановяване след кризата.
Емпатията е подкрепящ и важен елемент за тези, които я изразяват, и за тези които я получават. Практикуването на съпричастност по време на пандемията не само разширява вашите духовни хоризонти за това, което другите чувстват, мислят и преживяват, но също така може да доведе до социална свързаност, която ще помогне на хората в борбата със стреса и негативните чувства и емоции.
Емпатията е важна, за да се разбере в какви емоции сме и какви комуникационни подходи да използваме за подобряване на емоционалните реакции на децата при спешни случаи, с по-ниски нива на стрес, по-малка емоционална реактивност и по-малко непредвидени последствия. Единството и сплотеността са важни, за да може хората да се чувстват подкрепени и че не са сами в този труден момент. Те се нуждаят от някой, който да ги разбира, за да останат оптимисти, издръжливи и адаптивни, уверени, да бъдат силни и да имат надежда.
Настоящата ситуация ни насърчава да обръщаме внимание на нашите нужди и емоции и да се опитваме да управляваме и подобряваме нашето психично здраве и психосоциалното ни благосъстояние. Децата също трябва да бъдат мотивирани да изразяват емоциите си, като по този начин подчертават важната роля на емоциите (изразяване и разпознаване) във всички възрасти и във всички социални ситуации, още повече върху тези от тях, които предизвикват негативни.
Деца, които разбират природата и причините за своите чувства и които владеят способностите за регулиране на емоциите, като цяло е по-малко вероятно да се сринат при натиск от експериментални или реални стресори; те също са по-склонни да вземат предпазни мерки, мерки за възстановяване на емоционалния им баланс и разрешаването на техните проблеми. В допълнение, съзнателното използване на ресурси за ЕИ, независимо дали подпомагани или присъщи, помага да се увеличи максимално ефективността на цялостните усилия за реакция. Адаптивно справяне, от своя страна спомага за намаляване на интензивността и продължителността на стресовите преживявания и по този начин минимизира създаването на здравословни проблеми, свързани с хронична хиперактивация на физиологични системи за реакция на стрес. Емоционално интелигентен човек, когато е под натиск и при трудни обстоятелства може да притежава превъзходни умения, които му позволяват да управлявате стресова ситуация директно и ефективно или да се възползва от тази ситуация като източник и мотивация за учене и интелектуален и духовен растеж.
Емпатията винаги е важна, но е особено ключова е по време на криза в общественото здраве. Емпатичното слушане помага на хората да изразяват емоции, да разкриват вътрешни мисли, да бъдат силни, намалява стреса, защото някой друг слуша и обръща пълно внимание на техните нужди и притеснения. По тези начини е възможно да се намери смисъл и да се справим ефективно със страха и предизвикателствата, предоставени от пандемията, или всякакви други предизвикателства, които може да възникнат. Емпатията може да действа като посредник в здравословното поддържане на психиката и физическото здраве, като индивидът се развива когнитивно през целия процес.
Според Голман „умовете“ на индивида, рационалният и емоционалният, и двата заедно отговарят за оформянето на индивида като личност, за оформянето на неговото бъдеще и за справяне с ежедневните предизвикателни сценарии. Изследванията също показват положителна връзка между ЕИ и умствените процеси. ЕИ предполага способността да се разсъждава точно за емоциите. Това е ефективното използване на емоциите и знание за по-нататъшно усъвършенстване на мисловния процес. Когато трябва да се вземе решение, хората използват своето рационално мислене, като се вземат предвид положителните и отрицателните характеристики на дадена ситуация. Но хората не могат да бъдат отделени от емоциите си. При справяне с критично и стресиращо събитие нашите емоции имат роля в правилното действие и решение. Емоционално интелигентен индивид ще разпознае стреса или други негативни чувства, няма да изпада в паника, ще се справи с тази емоция, защото той/тя имат самоконтрол и самоуправление и вследствие на това той/тя ще открива стреса и тревожността у други индивиди и би могъл да осигури необходимата помощ, тъй като крайната цел е обща: да бъдем издръжливи и да преодолеем трудните ситуации независимо дали се наричат „вирус“ или нещо друго.
Индивиди – социални и емоционални
Планетата бие алармения звънец. Когнитивната интелигентност трябва да работи хармонично редом с емоционалната интелигентност за общото благо. Хората трябва да придобият себесоциално осъзнаване и самосоциално управление, за да съществува универсалността на емоциите и за отстраняване на стресови ситуации и глобални проблеми. Всеки от нас е част от общност и в същото време сме част от глобална общност. Ние принадлежим към общо социално цяло. Ето защо сме склонни да се грижим един за друг и да търсим социалната и емоционална подкрепа на другите. По отношение на глобалната епидемия разбрахме, че световната общност е взаимосвързана и че различните патогени не се ограничават до границите между държавите.
Поради значението на ЕИ трябва да се помисли за включване на курсове и програми за култивиране, развитие и повишаване на емоционалната интелигентност на всички нива на образованието. Обучение по емоционални умения е силно необходимо, наред с когнитивните и социалните такива. Пандемията извади на повърхността нуждата да се направят структурни промени, като се започне предимно в областта на образованието.
Обучението по Емоционална интелигентност, етикет и обноски на Академия КИТ е изцяло практически насочено към нуждите на съвременните деца.
Ползите от EQ в Академия КИТ:
- Управление на стреса.
- Умения за социализиране.
- Управление на гнева.
- Ефективна комуникация.
- Постигане на поставени цели.
- Умения за официален етикет и обноски.
Повече за обучението можете да прочетете тук.